“Градът и градът” (Алтера, 2012, преводач Богдан Русев), е книга, която е почти изчерпана на пазара. Други заглавия, преведени у нас от Миевил, са “Станция Пердидо”- части една и две, издадени от “Инфодар” през 2009г, “Морелси”(Изток -Запад, 2013, превод на Светлана Комогорова-Комата) и “Посланическото градче”, издадена под логото на “Ентусиаст” през 2015-а година и отново с превода на Светлана Комогорова.
По романът „Градът и градът“ има мини-сериал.
„Градът и градът“ е книга като никоя друга и четейки сега „Морелси“, мога да направя сравнение между двете книги само въз основа на огромния разказвачески талант на Миевил. Със заявка за мистериозен криминален роман, писателя ни запознава с Тядор Борлу, полицейски инспектор в Бешел, който е натоварен да разкрие убийството на млада девойка. Ярко, подобно на уличните светлини в известен холивудски сериал, книгата започва историята си, като буквално се прожектира в главата на читателя. С подобни романи понякога началото е трудно, но Миевил започва от най-същественото – открит е труп на неизвестно лице и се предприема работа по случая.
Бешел, градът в който е установено убийството и неговият град-близнак, с който споделят сгради, улици, но не и хора- Ул Кома, са два припокриващи се града. С едно изключение: те са отделни, представляват нещо като градове държави, изповядват различна религия, водят различен начин на живот, различна политика, дори твърдят, че говорят на различни езици. Гражданите на двата града силно поддържат илюзията, че не се виждат, акуратно изпълняват повелята да не разговарят помежду си, да не забелязват какво се случва в „другия град“ пред очите им, защото ако видят или чуят, те стават участници в Престъпвение – най–тежкото престъпление, означаващо „престъпване на границите на двата града по неправомерен начин“ . За този ред се грижи Агенцията, а ако някой извърши престъпвение, изчезва безследно завинаги.
Така и не успях да разбера кога и как се е получило разделението между Бешел и Ул Кома, особено, че бях силно ангажирана от уж главния сюжет на романа, убийството на млада жена и причините за него. В романа няколко пъти беше спомената България, което ме кара да мисля, че Бешел и Ул Кома може би се намират на Балканския полуостров или в източна Европа.
Миевил не позволява вниманието да се съсредоточи само върху убийството. Абсурдния свят, които е изградил, е плашещо истински. Ограничен от закона над закона, съблюдаван от агенцията, полицаят, натоварен с разрешаването на убийството на младата жена, попада в лабиринт от лъжи, тайни и политически игри. В моментът в който момичето вече не е анонимна жертва, а студентка, която е задавала въпроси, към полицая мощно започват да се затварят врати, да се крие информация и да се създават какви ли не пречки да си свърши работата.Постепенно в крак с него самия и читателя разбира колко всъщност е лепкава кашата в която убитата девойка е затънала преди кончината си. И в нито един момент не остава недопустима мисълта, че и Борлу ще се измъкне от истината… Или от тези, които я прикриват.
„Градът и градът“ е великолепен роман. Той е от книгите, които носят много повече зад думите с които са изградени. На пръв поглед той е роман за разплитането на едно престъпление, но то дори и самото престъпление може да бъде разглеждано като резултат от странните обстоятелства на взаимно избягване и отказ от съжителство на двата града. Не помня докато четях, колко пъти мислих за живот в реалност, в която си заадължен да отричаш, че виждаш нещо. Често казваме, че вярваме само на очите си, но ако не ни е позволено да виждаме и да чуваме, ако не ни е позволено да разговаряме с хората, които срещаме, защото „не са от правилната страна на улицата“ – да го приемем като метафора, дори мислейки за тях като за различни , то… в какво точно общество живеем и как, по дяволите, сме се озовали в него?
Чайна Миевил е страхотен разказвач и неговата „Градът и градът“ ме остави будна няколко нощи поред.
Пет звездички от мен в Goodreads.