„Тези брутални наслади“ от Мика Немеревър (Издателство Пепърмил букс, 2023), е едно от последните заглавия, които привлече читателското ми внимание. Сравнението с „Тайната история“ на Дона Тарт, една от любимите ми книги, нямаше как да не пробуди любопитството ми.
„Тези брутални наслади“ е дебютна книга за автора, затова и изпълнението ме учуди. С висока заявка, която обхваща множество наболели теми: лгбт отношения и погледа на обществото към тях, самотата и неразбирането от най-близките, комуникацията, самотата, психичното здраве, Немеревър обещава сериозен поглед в тъмните кътчета на душите на героите си. Заглавието е отвъд един прочит, както и сама се уверих, а това, което носи не е просто удоволствие от четенето, а и социално значение, повод за размисъл, че и за малко тъга, и мълчание.
Историята започва с едно убийство: мъж е прилъган от две момчета да се качи в кола. Упоен е, всичко води до заключението, че случващото се по-нататък е убийството на мъжа. Но кой е той? Кои са те, защо го правят и какво ги кара да направят нещо такова? Тези мисли се блъскаха в главата ми, когато зачетох „Тези брутални наслади“. От анотацията на гърба на задната корица бях подготвена, че двете момчета съществуват в странна, неудобна и необичайна взаимовръзка, но нямах представа нито колко мрачна е тя, нито колко болка им носи. Случващото се е обяснено подробно, всеки от детайлите, предизвикал това събитие е уточнен и ако читателя почти остава убеден в неминуемата справедливост, изсипваща се над „жертвата“, то в себе си е редно да усети и приглушено гласче, което шепне, че всичко това всъщност не е много окей.
Пол произхожда от еврейско семейство, в което всеки си има всеки. След като му се налага да постъпи в друго училище, той се запознава с интересния Джулиан. Срещата им е като слънчев лъч за Пол: той превъзмогва смъртта на баща си, бяга от миналото си и някак получава шанс за втора възможност за нормален живот. Джулиан също е привлечен от обожанието и предаността на Пол, затова и свързването им изглежда естествено. И още при първия разговор, в който и двамата са увлечени в час по Етика, се разбира, че нишките на животите им ще се оплетат до безкрайност. Експериментът на Милграм – темата за дискусия в часа по Етика, поставя пред учениците хипотеза, защитена чрез ужасен експеримент, че всички се подчиняват на авторитетите около себе си, дори да се чувстват зле от това. И ако по време на прочита бях убедена, че все за нещо е трябвало да си говорят, сега съм по-скоро убедена, че още в самото начало е поставена основата между тях: нежеланието за съобразяване с авторитетите около тях, маскирано като бунтарство, но в същността си е социопатия.
Взаимнозависими един от друг, Джулиан и Пол осъзнават, че споделят нещо различно и необяснимо. Връзката им, дори и с осъдителния поглед на двете семейства към тях, бяга от стандартните координати на интимна връзка и прилича повече на спояване на две счупени души. Нуждата да бъдат заедно, физически, психически, емоционално, е толкова силна, че боли дори само при описанията на отчаянието им, когато са разделени един от друг: Пол, жаден да бъде разбран, обмислящ дали това е просто пореден трик; Джулиан- копнеещ да бъде видян, поласкан, понякога груб, но зад фасадата: разтрошен. И след дълга раздяла, разпалила отчаяние,мъка и ненаситна жажда за взаимната си компания, като знак за непоколебима вярност възниква въображаем експеримент…
Не съм сигурна дали прочетох книгата за 4 или за 5 дни, но не спах, за да мога да чета, а след това да се опитвам да се отърся от лепнещото чувство, в което ме заливаха нарцисизма и кроежите на Джулиан, страхливото, преминаващо в гняв, объркано обожание на Пол, неприятните семейства и на двете момчета, обречени сякаш от рождението си да бъдат различни и отхвърлени. Цялата емоция, предадена през разказа е почти токсична, на места ми се щеше да бъда съпричастна, но е много трудно да си съпричастен, да не съдиш, да се опитваш да разбираш. Невероятно е как това е първата книга на Мика Немеревър и е толкова проникновена, толкова брилянтна. Макар в нея да се разглежда лгбт връзка, “Тези брутални наслади” не е лгбт роман. Много по-сериозно и дълбоко е разгледана моралната и психологическата промяна на един от героите, което поставя романа в поджанра psycological fiction .
Много още имам да напиша, но ще добавя само, че „Тези брутални наслади“ се чете между редовете. И ако тази година трябва да прочетете само една книга, то нека тя да бъде „Тези брутални наслади“.