„Крехко равновесие“ (Лабиринт, 2019, преводач – Владимир Молев) от Рохинтън Мистри, е написана през 1995-а, като през 1996-а се озовава в краткия списък за „Букър“.
„Крехко равновесие“, подобно на заглавието си, обещава много повече от това да бъде роман, който е бил номиниран за престижна награда. Сюжетът на романа се развива в периода от 1975-1977-а, като обхваща реални исторически събития и факти, и завършва през 1984-а в епилогичен край.
Романът на Мистри се занимава с отношенията и личните истории на четирима души: Ишвар и Омпракаш Дарджи- чичо и племенник, Манек Кохлах, студент от планинско градче, произхождащ от добро семейство и Дина Далал, жена парси (парси са наследници на персийски имигранти, намерили убежище в части от Индия, които изповядват религията зороастризъм). Привидно лесно отделени според кастова или религиозна принадлежност, животите им се объркват един в друг за известно време, донасяйки ехо от един през друг и описвайки животът в Индия в този конкретен исторически момент. Книгата е разделена на глави, които пък могат да бъдат разглеждани като части, занимаващи се с животите на трите страни в разказа: чичото и неговия племенник, студентът от планините и жената, която предлага дома си за квартира и работно място. Впоследствие историите на главните герои се описват подробно, давайки на читателя както моментната снимка на ситуациите в които са поставени, така и обяснение защо и колко съдбовна, вече наистина, е тяхната среща.
С описанията на преживелиците на героите си, Мистри успява да хвърли поглед върху различните слоеве на обществото, да ги противопостави, да ги обедини и да ги направи човечни, обясними и разбираеми за хора, които никога не са стъпвали в Индия. Образите му са пълнокръвни, силни, тежки. Историческия период, разглеждан през очите на героите му главно се занимава със събиттята, обхващащи извънредното положение, въведено от министър-председателката Индира Ганди, към която той е силно критичен, въпреки че в цялата книга нейното име не се споменава. На най-известното начинание на нейния син обаче, стерилизацията на населението на Индия, е отделено място и то се отразява безвъзвратно върху съдбите на героите в книгата.
На страниците на „Крехко равновесие“- вече сигурно за всеки е ясно защо тази книга се нарича така: ‘равновесие в състояние на крехкост, чупливост‘ , съжителстват толкова много просяци, бездомници, глад, лишения и толкова мъничко количество надежда, че балансът е не просто крехък и труден, а почти невъзможен. Светлите, красивите събития, са рядкост, затова появата им заявява, че човешкия дух не е все още пречупен и смазан.
Едно от впечатленията с които останах е, че ако преди две години не бях опитала да чета друга, много по-тежка книга, занимаваща се със събития и в Индия- „Годината на бягствата“ от Санджив Сахота- изобщо нямаше нито да понеса, нито да успея да проникна в тъканта на „Крехко равновесие“. Привидно положителна и очарователна на моменти, „Крехко равновесие“ е съкрушителна, болезнена и при прочита плаках немалко пъти, просто защото не е възможно да се прочете за толкова огромна загуба, несправедливост и унижение, и това да не те докосне вътрешно. Мистри обаче е великолепен разказвач и въпреки трудната история, успява да те изведе през трънаците в които е запокитил героите си. Абсолютния край, толкова логичен и в цялостния дух на несправедливост, не само ме изправи пред свършения факт, че в реалността приказки не съществуват, а и, че тъжните истории са такива защото и реалността е непоносима.
Вероятно след всичко написано от мен трудно бих привлякла читатели към „Крехко равновесие“, затова ми се иска да напиша откровено и директно- от тази книга боли, но в никакъв случай не бих се лишила от преживяването, което ми донесе, защото е невероятно силна, страхотно написана и смислена. И не съм проверявала в гугъл кой е спечелил „Букър“ през 1996-а, но смятам, че „Крехко равновесие“ би била изключителен и достоен победител.
Оценка 5/5.