С „Птицата земетръс“ се сблъсках, след като гледах филма по нея. Алисия Викандер, актрисата, играе ролята на Люси Флай ме плени изключително много с наглед скромната си, но магнетична личност. А ако филмът ми хареса, какво остава за книгата?
Първоначално бях привлечена от филма, защото действието се развива в Япония и макар тя да е изключително модерна и развита страна, в нея има уважавано място за всякакви вярвания, почитане на традиции и суеверие. Когато, четейки книгата, стигнах до място в което Люси се разминава с няколко девойки и младежи, облечени цветно, тя бърза да се отдалечи от тях. Защото Люси принадлежи на старата Япония, на онази от историите с духове, суеверия, тази Япония, която е далеч от всичко познато. Всички хобита на Люси я описват по твърде елегантен начин- тя е уж не много красива, но смело се предлага на Тейджи. Работата й е свързана със скучни преводи, но на нея й допада да я върши. Тя иска да бъде харесвана, но не обича да говори за живота си…
Срещаме се с Люси в полицейската стаичка за разпит. Ако имате подозрения дали не издавам част от сюжета с описанието на главната героиня- не, не го правя. Защото всички знаят още от самото начало- тя е последната, която е видяла Лили Бриджис жива. И вероятно е замесена в нейното убийство.
Дума след дума, животът на Люси се изплъзва от устните й. Спомените й придобиват плът, аромат и цвят. Един мъж, повече загадка и видение, повече намерение, отколкото постъпка, изпълва ума й, сърцето й, пречи й да диша, да живее… Същия онзи, който си е тръгнал. Онзи, който я е снимал, след като са се любили и й е внушавал без думи, че ще бъде нейния пристан. Защото бегълците винаги копнеят да намерят домa, който не са имали.
Защо „птица земетръс“?Защото може би и книгата, подобно на птицата, предвещава разместване на душевните пластове у съществото на човека. Така както земетресението разтърсва земната твърд, така и един живот може да бъде разтърсен от множество загуби, основаващи се на страх, неувереност, неразбиране от близките и приятелите. Защото всъщност Луси намира една връзка между всички лоши неща, смъртта и загубите: тя.
На пръв пглед това би трябвало да е една тъжна, скучна книга, но далеч не е. Прочетох я за два дни, но много по-дълго бях преследвана от нейния сюжет. Изключително мистериозна, притегателна и дръзка, „Птицата земетръс“ носи с гордост своето було на съмнение, хвърля го върху читателя с всяка измината глава. Сънена книга, както обичам да наричам такива като нея. И краят, краят… Толкова незасищащ. Толкова напрегнат. И все пак удовлетворяващ.
Моята оценка в Goodreads **** (4)
Susanna Jones- The Earthquake Bird
Издадена от: Локус Пъблишинг