Няма и три завършени години откакто „Лабиринтът на духовете“ излезе на пазара у нас.
Признавам си, че бях толкова запленена и не препрочетох останалите книги преди да започна „Лабиринтът на духовете“. Преживяването на желаната първа минута с книгата ми размъти главата и не ми позволи нито да спя, нито да се храня, нито да си припомня какво е било преди да я подържа в ръцете си. Сафон е майстор и ме боли сърцето, че няма повече да отворя нова книга от него. Това е и причината за повторния прочит на тетралогията му.
„Гробището на забравените книги“ е поредица от книги, която всъщност е свързана не толкова по смисъл и последователност, колкото от преживяванията на героите, които се гонят, обичат, мразят, убиват и живеят по страниците й. Първоначално „Сянката на вятъра“ запознава читателя с малкия Даниел, който тепърва ще оформи у себе си любов към книгите и ще постави търсенето на отговори, които миналото е погребало. За съжаление съдбата не е милостива към Даниел и започва да го среща с това, което е било и с това, което ще бъде, без да му спестява жестокостта си. Ако „Сянката на вятъра“ е началото, то „Играта на ангела“ е нейно своеобразно продължение отзад-напред, погледът в миналото, който читателя ще заобича. Това, което ги крепи и осветява, е тънката „Затворникът на рая“- история както за прокълнатия писател Давид Мартин, така и за Фермин, една бедна душа, успяла да спечели сърцето ми и да се превърне в абсолютния фаворит на всеки, прочел тетралогията.
И години след това, се появява „Лабиринтът на духовете“- последното парче от пъзела, приготвено за да завърши цялостната картина на разкошната, но мрачна Барселона, в която Сафон милостиво ни потапя, пазейки ни от дъжд, продажна полиция и пробождане с нож в тъмното.
Следвоенната Барселона на „Лабиринта“ е не само мрачна и тягостна. Тя пази в себе си тайни, хора, имена, събития, случили се през времето на останалите три книги и само благоразумието, страхът и донякъде любовта, пазят тези тайни на скришно. На сцената излиза Отмъщението, превъплътено във фаталната жена Алисия Грис, решена да избяга от това, което е била прунудена да прави, за да оцелее, след като въздушно нападение убива семейството й, а нея ранява жестоко. Наш стар познайник се оказва неин близък, почти баща и нейното мистериозно изчезване и появяване разпалват огньове, интриги и страсти в „Лабиринта“ на Сафон. Един властен политик напуска сцената, за да потърси среща с провидението, едно семейство копнее за нормален живот, с който да забрави за опасностите, които го заобикалят.
Впрочем, понеже всяка книга от тетралогията е именувана на прокълната книга от необикновен, но талантлив писател с жална съдба, то и този път книга е зад загадката на случващото се. Изключение прави може би „Затворникът от рая“, като се подразбира, че този затворник е Давид Мартин, който е полудял в затвора Монжуик и е неминуемо да не бъде споменат дори в заглавието.
Препрочитайки книгите си припомних не само защо това са любимите ми книги, а и колко всъщност са магични, плашещи и мистериозни са те. Неспособността ми да ги категоризирам в конкретен жанр ми пречи да преценя дали те са готически романи, любовни романи, трилъри или мистерии. Просто съдържат в себе си нещо, толкова истинско и реално, че може да бъде наречено само „живот“ и ако животът може да бъде категоризиран, ей богу, там ги слагам.
Моята оценка в Goodreads: *****(5)
Carlos Ruiz Zafon, El labirinto de los espiritus
Издадена от Изток-Запад