“Извън редовете: Романът за Яна Язова” (Ентусиаст, 2019) е роман, наполовина биографичен, наполовина плод на въображението на авторката Боряна Дукова. За работата си по него тя се подготвя с множество документи, свързана с работата и личността на Яна Язова, като биографичната част от романа, е разположена през първата част на повествованието. Романът е естествено разделен на две части: от срещата на Язова с голямата й, скандална любов до мистериозната й смърт и в последствие – опита на нейни близки да публикуват изгубения й роман.
Преди повече от три години за пръв път прочетох за невероятната съдба на Яна Язова. С българските поети и поетеси е така- ако не те влече лириката и в училище не са ти я „наляли“, няма да научиш за конкретен автор. Но когато нейната история, ме намери чрез случайно прочетен пост във фейсбук, някак натюрела на тази дама силно започна да ми импонира. Привлечена бях от харизмата й. Макар да не бях чела нищо от нея, имах огромно желание да науча повече за нея. Има личности, които вдъхновяват и се случи така, че любопитството не ме остави много дълго време.
Личи си, когато писателя обича думите, когато ги кове, когато ги веза в текста, дори и те да са думи на друг. Дукова пише с думи от писмата на Яна Язова с такъв живец, че аз можех да си представя как поетесата е при мен, в стаята ми в общежитието, пърха като малко птиче, пали цигара, отпива глътка кафе, издишва дима, а после със замечтан поглед разказва за живота си.
В първата част на романа Язова пише писма до своята голяма любов, Александър Балабанов, но всъщност тези писма са не за него, а за читателя. Те двамата знаят какво е било в сърцата им, но за мнозина читатели връзката им е непозната. Няма да се задълбавам в тяхната интимна история, само ще отбележа, че това, която поетесата разказва, е разказ за два живота които са така оплетени един в друг, че могат да бъдат разделени само, ако един от тях угасне.
Може би като жена, като личност, аз бях много повече впечатлена от достойнството на тази дама, докато е била изправена пред лицето на ужаса, на отрицанието. Тъмните години, в които много хора са процъфтявали, на нея са откраднали спокойствие, признание, възхищението на читателите й. Знайно е- писателите са особена порода, чрез писането си те оцеляват. Мисля си, че само надеждата, а след това и жаждата за истина, за справедливост, крепят изтормозената Яна Язова през всичко, което е преминала.
.Втората част на “Извън редовете” е доста по-кратка от първата, която се води от името на писателката. Тя обаче е не по-малко интересна и любопитна. Тук видях перото, което е написало няколко криминални романа – Боряна Дукова освен преводачка, е и автор на криминални романи. Ако в първата част срещнах една жена, която си спомня за младостта и любовта си, то тук бях впечатлена от борбата за признание на един мъж. Говори се за онези грозни, гнусни години, в които човек е добре да мълчи, да скланя глава, да се съгласява и да изпълнява заповеди на ДС и произволни. Чудя се, колко ли хора днес биха се преборили така ревностно, за да получи една прокълната жена признанието, което й приляга…
Боряна Дукова изрично посочва в края на романа, че персонажът на мъжа, който се бори за признаването на интелектуалната собственост на романа на Язова, не е реално лице, а сбор от мнозина.
Наричам Яна Язова прокълната, защото за мен тя е една фатална, невероятна жена. Не съм почитателка на лирика, но в романа имаше няколко нейни стихотворения. И сравнена със своите съвременнички, дори днес, тя е така остра, толкова актуална, болезнена и запомняща се, че ми се иска да крещя от обида за всичко, което е понесла.Но няма да го направя. Аз вярвам, винаги съм вярвала, човек е жив, докато го помнят. А жена като нея не може да бъде забравена никога.
Моята оценка в в Goodreads: ***** (5)
Боряна Дукова – Извън редовете. Романът на Яна Язова
Издателство: Ентусиаст