„Жената конбини“ от Саяка Мурата (изд. Колибри, 2021) е кратък, но изключителен и много вълнуващ роман, който погълнах за часове. Появил се на пазара преди не повече от седмица, той е облечен в приятна корица, която семпло, но изискано подсказва сюжета му.
Преди да попитам Гугъл какво точно са магазините „конбини“ в Япония, още от първите редове почувствах, че какъвто и вид да са тези магазини, то Кейко, героинята от романа, изобразена на корицата, е свързана на дълбоко ниво с работното си място. Някога беше модерно да твърдим, че „Ти не си твоята работа“, вдъхновени от послaнието на “Боен клуб” , за да се опитаме да намерим утеха, че всъщност следваме правилния път в живота си. Това обаче вече е ненужно: истината е, че мястото на човека в обществото наистина се намира спрямо това какво работи. Кейко обаче няма подобни проблеми пред себе си: от осемнайсет години работи на едно и също работно място. Това не е каква да е работа, не какъв да е магазин, а мястото на което тя се чувства необходима, полезна и важна за обществото.
Нормално е да се приеме, ако някой намира удовлетворение в това, което върши, но животът на Кейко от години е един и същ. Пред очите й са минали неколцина мениджъри, десетки колеги, стотици клиенти. Всеки от тези хора я е накарал да смята, че нуждите на конбинито са преди всичко. Че тя е едва ли не обречена на него, отдадена на него, че съществува, за да поставя ред, да посреща клиенти и да работи съвестно, според силите си. Всичко това може би звучи тъжно и би било, ако всъщност Кейко имаше някакви стремежи за промяна или друг живот. Но всъщност, Кейко е доволна и прекрасно разбира, че е нефукционална личност. В опита си да бъде „нормална“ и приета, тя копира държанието, визията, говора на колежките си, заема приемливи позиции, когато е запитвана за нещо, изобщо, Кейко е един лакмус, който попива всичко около себе си в опит да се представи за надеждна, сериозна и зряла личност.
Впоследствие обаче обкръщаващата я среда все повече я притиска да вземе решения, които са различни от нейните желания, да се промени и ако е нужно- да се асимилира приемливо в обществото. И ако това на пръв поглед на читателя изглежда логично и разбираемо, то за Кейко е неизпълнима задача. Да бъде “нормална” е нейна мисия от съвсем малка, но за съжаление никой никога, освен конбинито, не й е дал инструкции как да се превърне в “нормална” личност.
Харуки Мураками е един от любимите ми писатели и една от причините да го харесвам толкова е заради странните му персонажи, които са в конфликт със себе си, с околните, с морала, с разбиранията и традициите. Кейко не е в конфликт със себе си, но определено е дисфункционална личност спрямо разбиранията на околните и това я прави един персонаж, изключително подходящ за една книга на Мураками. Затова и може би толкова лесно успях да приема Кейко- това е книга, писана като че ли от Мураками, но без сънищата, смущаващия секс и опитите за самоубийство. Много ми харесва противопоставянето на подобен вид персонажи спрямо средата им, колко всъщност един човек може да бъде различен от хората с които е близък, както и до какво би стигнал, за да остане приет от тях и все пак да запази себе си.
Признавам си, че на моменти се чувствах твърде очарована от уменията на Кейко: лесно бих приела, че тя е човек с големи маркетингови познания. Но това би било лъжа, защото всъщност тази жена не се интересува от маркетинг, тя се интересува само от конбинито, от кое да е конбини, от естеството на работата, от задоволяването на потребностите на клиентите и то в толкова чист, чак покорен и религиозен вид, че няколко пъти се хващах, че изпитвам дълбоко и необяснимо съжаление към нея. Мисля, че няколко пъти се припознах, особено, когато в самото начало връзката й с магазина е описана като толкова изначална и силна, че дори се отразява на сънищата й.
Моят извод е, че това не е книга, изпълнена с напрежение, екшън, дълбоки и бурни страсти. Това е книга за един спокоен човешки живот, изпълнен с търсене на „нормалност“ и приемане. Копнежът за социална приемливост на места е болезнен, затова пък краят е толкова засищащ и удовлетворителен, че не би бил по-добър.
В заключение, макар да имам да кажа още десетки неща, „Жената конбини“ е абсолютно невероятна книга, наситена с много емоции въпреки малкия си обем. Най-хубавото е, че тя може да бъде разглеждана по много начини – и като феминистки роман, и психологически, и социално. Всъщност мисля, че изборът на читателя е най-важен, защото вярвам, че всяка книга може да ни даде само това послание, което изберем да прочетем/открием в нея.
Моята оценка в Goodreads: **** (4 звездички)