„Тревожна кръв“, издадена през 2021г от изд. Колибри, е петата книга от поредицата за детектива Корморан Страйк.
Книгите за Корморан Страйк са у нас от години, а сигурно няма читател, който да не знае, че Робърт Галбрейт е псевдоним на Джоан Роулинг, създателката на Хари Потър. Затова и когато преди години прочетох „Зовът на кукувицата“ бях супер объркана какво изобщо да напиша за книгата освен, че ми харесва. Затова и скромно си прочетох всичко, без „Смъртоносно бяло“ (скоро, скоро), а сега ще говоря за „Тревожна кръв“.
За тези, които се чудят- има сериал по книгите и да, всичко до „Смъртоносно бяло“ е заснето, така че не съм останала неинформирана относно случващото се в поредицата. Едно от хубавите неща на тази поредица (а те никак не са малко!) е това, че всяка книга може да бъде четена поотделно, ако на читателя не му се занимава да търси останалите книги. Проблемът се изразява обаче в това, че Роулинг е добър разказвач и повдига завесата пред героите си малко по малко, така че неминуемо в пета книга се научават събития, обвързани с историята, която е започнала в първата част – „Зовът на кукувицата“. Поради което ще има ревюта и за останалите книги по някое време.
Ако сега чувате за Корморан Блу Страйк и нямате представа, че Том Бърк изпълнява ролята му в сериала по книгите, много сте изгубили. Страйк е герой от войната, изгубил единия си крак, любовта на живота си, дама от висшето английско общество, починалата му майка му е бивше групи, а баща му е мегаизвестен музикант. Ако това все още не ви е впечатлило, то ще добавя, че вече пета книга Корморан и Робин Елакот, неговата съдружничка, разрешават загадки, които са свързани не само с нови, а и със стари случаи.
Ще започна с нещо специфично за романите за Корморан Страйк: всяка глава започва с някакъв стих. Цитат от поема, както е в „Тревожна кръв“ или от текст на песен, както е в
„Копринената буба“. Творбата, която се цитира по страниците на „Тревожна кръв“ е „Кралицата на феите“ на Едмънд Спенсър. Това не е чак толкова важна подробност, но много ми харесва как тези стихове подсказват сюжета на главата. Към края на книгата вече можех по тях да се ориентирам какво ще се случи.
Главният случай в „Тревожна кръв“ е на четиридесетина години- лекарка е изчезнала в годината, в която е роден Корморан. Тласкан от любопитство, а и от молбите на дъщерята на изчезналата, той решава да се заеме със случая, макар да се опасява, че няма да се справи. Уточних „главен случай“, защото загадките в книгите за детектива и Робин са много: в петата книга агенцията им се е разрастнала, те имат клиенти, които са готови да плащат, както и колеги, които придават допълнителен колорит на историята. За всеки от случаите с които детективите са се занимавали до момента може да се каже, че е странен и интересен, но този е по-мистичен и необикновен от всички досега. Зли сили, ревност, лъжи, мафиоти- вероятната истина е многолика и на двамата партньори не им остава друго, освен да се потопят в миналото.
Неминуемо се усеща привличането и между Корморан и Робин, но то се чувства естествено, разбираемо, като задължителен акцент. Лудата бивша годеница на Страйк няма място в картинката, както и съпругът на Робин. И ако в първата и втората книга имах някакви леки колебания как ще свърши всичко, предвид, че Робин си носеше халката, то гледайки и сериала бях убедена, че Робин е силно привлечена от бившия военен.
Книгата е доста дебеличка, а историята не е особено динамична и забързана. Това ми хареса, което учуди мен самата. Обичам трилъри, но нямаше как “Тревожна кръв” да се развие като типичния трилър. Тази книга е разказ за минало, което се избърсва от прахта и тайните си много внимателно и деликатно. Всяка подробност, всеки отделен случай и препятствие по пътя на детективите добавя още и още към историята, за да я направи автентична в очите на читателя. Огромна част от романа е отделена и за личните истории на Робин и Корморан, както и на вероятните им отношения и с близките им.
Бях попитана на какво напомнят книгите на Робърт Галбрейт и след кратко колебание, реших, че те са си книги на Джоан Роулинг, но за възрастни. Всеки, който е чел „Хари Потър“ си спомня как учебната година за Хари винаги започваше с някакво произшествие, което рефлектира върху събитията по-нататък, в последствие се появяваха няколко нови проблема пред триото Хари, Рон и Хърмаяни, а главната мистерия бе свързана или с Лорд Волдемор, или с някой от поддръжниците му, като междувременно се научаваха различни неща, свързани с родителите на Хари Потър.
Случаите на Корморан Страйк са нещо подобно, като към него тя не е била така жалостива, както към сирачето магьосник. Но затова пък и историите със Страйк са много по-страховити и реалистични.
Пет звездички в Goodreads ***** (5)
Оригинално заглавие: Troubled Blood, Robert Galbraith