„Ой ми те тебе те, мамниче,
ой ми те тебе, те, црно пиле”
Най-лошото, което мога да кажа за „Мамник“ е, че не е книга, а аудиосериал.
Storytel (Сторител) е платформа – приложение, за слушане на книги и аудиосериали. За момента те предлагат книги на български и английски, като ежемесечно разширяват предложените нови заглавия. Каталогът им не е особено богат, но е доста амбициозен – и го казвам от гледната точка на човек, който се занимава с книги. Сторител са на пазара у нас от малко повече от две години. Като не особено позната и развита услуга у нас, предлагането на слушане на книги срещу заплащане за 12,99 лв на месец се смята по-скоро за хипстърско удоволствие. Затова и когато преди година опитах пробния месец, се отказах без повече размисъл.
За Черния петък през 2021г, Storytel пуснаха чудна промоция- 2 месеца безплатно пробно слушане за стари слушатели, напуснали платформата, както и за нови слушатели. Повлияна от препоръки на познати, реших да опитам приложението отново. След като се възползвах от предложението, скоро забелязах заглавието „Мамник“, но бях убедена, че това е някаква комедия, и, че думата „мамник“ не съществува. „Вероятно, мислех си аз, това е някаква детска, измислена дума, някакъв измамник, който краде нещо за празниците и… коледно ми е някак“. Строго я отбягвах с идеята, че не искам някой да ми се прави на забавен на празниците.
През декември 2021 Storytel обявяви за победител в конкурса си за аудиосериали „Мамник“- отроче на Васил Попов, който съм мярвала из инстаграм с корицата му на „Вълчи разкази“. Досега не съм хвърляла поглед на тази книга, но това със сигурност ще се промени.
„Мамник“ бе препоръчан в група във фейсбук в която участвам, същата в която ми препоръчаха Storytel отново, описан като „страшно е, ама интелигентно страшно“ преди малко повече от седмица и аз, привлечена от новоизградената концепция в главата ми, реших да пробвам какво изобщо е това нещо – „Мамник“.
Не съм чела дори анотацията на аудиосериала. Никога преди не бях слушала аудиосериал. Нямах и особени очаквания, защото да си призная, за мен четенето е занимание твърде интимно и предпочитам най-вече да слушам вътрешния си глас, докато се срещам с някоя книга. Когато чета имам възможност да обмислям сюжетните линии и да се връщам назад, нещо, което аудиосериалът няма как коректно да предложи. Затова и в един момент се хванах, че слушам, но и анализирам слушаното, за да успея да предвидя сюжета. Дали обаче защото той бе много оплетен и майсторски изграден, или защото наистина нямах възможност да се връщам назад колкото пъти ми се искаше, бях изненадана от някои завършеци на загадките в него.
Та, „Мамник“, е една много странна, мистична, страшна, но и тъжна история.Тя обединява в себе си както бездушието на настоящето, така и жестокостта на миналото и сега аз се питам кое всъщност е по-ужасно: липсата на съпричастност или чудовищността. Вракола е селце до границата със Сърбия, а в него се намира старчески дом. Няколко часа преди постановяването на карантината, стартирала хронологично през 2020-а година, един мъж пътува към селото с една цел: да прибере баща си, който сам е изпратил в този старчески дом обратно, за да си бъде с тях в дома им по време на локдауна. Аудиосериалът напомня това, което може би вече някои от нас са забравили – създаването на пропусквателни режими от големите градове, което, за щастие, продължи за кратко. На пътя обаче го спират гранични полицаи, отказващи да му позволят да влезе в селото по неизвестни причини. И нищо чудно – оказва се, че по-рано в селото е било извършено зверско убийство на жена, с чиято кръв са били изрисувани птичи криле на мегдана на селото. Убеден, вече напълно, че трябва да измъкне баща си, мъжът продължава по заобиколни пътеки, успявайки да влезе в селото.
На предния ден е имало земетресение, дадени са положителни проби за коронавирус и изобщо, Вракола се оказва едно отцепено, забранено място, в което започват да се случват необясними и страшни неща. Бащата на мъжът, дошъл в нощта при затварянето, Емил, решава да се заеме с разгадаването на убийството на жената и в последствие попада във верига от необясними и потайни истории…
Като човек, който досега не е бил особено изкушен от историята като учебна дисциплина, научих много, но и си припомних достатъчно, за да навържа изслушаното. „Мамник“ разкрива мъката на мнозина, пострадали поради решенията си по време на окупацията на българските земи от сръбските войски, като последица от Ньойския договор, както и такива, взели участие в събитията през 1944-а година чрез репресивни действия. Личи си, че това е мъжки роман (макар и аудиосериал, той се чете на части, респективно които могат да бъдат разглеждани като глави от роман): основан върху легенди и поверия от българския фолклор, история , магии, с дори донякъде мъжки поглед върху разбирането и функционирането на една любовна връзка. Мисля си, че един роман би следвало да е като една жива личност, в себе си да съдържа и да балансира и мъжко, и женско, после установих, че писателката Ваня Щерева е редактирала книгата на Васил Попов и донякъде успях да разбера дълбочината на изграждането на образите в аудиосериала. Няма да се спирам подробно на типовете герои, които се разглеждат в творбата, но за мен те са убедителни. Всеки от героите на „Мамник“ е пълнокръвен и жив, благодарение както на прочита на Владимир Пенев, така и на структурата на създаването им. Диалектът, автентичността на образите и мястото им в мисловната схема на историята, придават допълнителен колорит на аудиосериала.
И друго: сега, след като привършвам това ревю, си мисля, че всъщност „Мамник“ е история за човешкостта и за нейната многолика природа.
В Goodreads съм оценила „Мамник“ с пет звездички, надявайки се както аудиосериалът да стигне до повече слушатели, така и скоро да имам възможността да държа в себе си книга – достоен негов заместител.