Един от първите въпроси, който ми беше зададен за тази книга, е как съм решила да я прочета. На шега отговорих “заради социализма”, споделяйки, че малко преди да започна да я чета съм гледала филм, сниман през комунизма, отнасящ се до млада двойка и отношението на родителите им към тяхното решение да създадат семейство. Отбелязах, че “Глухарчето” също е книга, свързана със социализма и човекът, отправил ми този въпрос, спомена, че всъщност макар да говорим за социализма като нещо много старо и отминало, той всъщност е проключил преди трийсетина години.
Чувала съм, че всеки, който е живял през социализма или е ходил в казарма, обича да си спомня и да разказва за преживяното, но не би се върнал обратно в нито едно от двете.
“Глухарчето” е първата книга от Блага Димитрова, която успях да прочета. Имам опит с “Лавина” преди време, но не ми се получи. Тук не бях подготвена нито за специфичния израз на писателката, запазен в изданието на „Хермес“ от 2021г, което ревюирам, нито за развоя на събитията, които се разглеждат в книгата.
Първоначално сюжетът на „Глухарчето“ е леко мистериозен и объркващ. Младо момиче от добро семейство се е самоубило. Най-добрата приятелка на момичето няма подозрения защо това се е случило. В опита си да разбере постъпката на починалата, тя малко по малко започва да имитира държанието й, отношението й към останалите и дори започва да вярва, че душата на мъртвата се е вселила в нея.
Димитрова бързо ни въвежда в живота на Анги, Вангелия, приятелката на самоубийцата. През очите й виждаме Сия като интересно, интелигентно и жизнерадостно момиче, винаги в центъра на купона, готова да танцува цяла нощ, да се забавлява и да иронизира безкрайно всичко, което й се струва посредствено. Поне, докато на самата утрин на рождения си ден, не увисва обесена от дъските на тавана, служещ й за лична стая. Самоубийството е шок за всички познати на Сия. Тя е от семейство с добро материално положение, връзки, познанства. Животът на това момиче точно по това политическо време и обстановка, е идеално уреден. Нищо не й е било отказвано, за нищо не е имало нужда да се бори, била е харесвана и търсена. И все пак…
Отговорът на този въпрос силно тормози както Вангелия, така и семейството на починалата. Самата Вангелия също е от подобно тесто – нейния баща е виден социолог, който непрестанно бди над нея в опит да я предпази от всичко и всички. Вангелия е била с крехко здраве, болнаво, мечтателно дете и това се е отразило върху нея, превръщайки я в несигурна девойка, търсеща компания и приятелство с човек с ярък и силен характер – като починалата Сия. Губейки тя губи упората си, Вангелия е не просто съкрушена: тя е изгубила самата себе си и търси отговор не просто защо Сия си е „отишла“, търси отговор и коя е тя самата.
Търсенето на истинската Анги е трудно, изпълнено с изпитания и истини, които тя трудно преглъща. Лутанията й са многобройни- от търсене на легенди, които обещават прераждане на починал човек, ако с последния си дъх той духне глухарче, до срещи с близки на Сия. Зад защитния пашкул на бащините връзки и уредения живот дебнат немотия, мизерия и отчаяние, което не срива девойката, а напротив: дава й кураж, прави я по-силна и осъзната за реалността, в която живее.
Историята на Вангелия и търсенето на отговорите за смъртта на Сия са интересни, но това, което за мен е истински ценно в романа, е опита му за правдива историческа обосновка на описаните в него събития. Атмосферата е запълнена с пъстър език- ту високопарните мисли на бащата социолог, обмислящ следващата си статия, с която да шашне публиката си, ту отвеяните мисли на дъщерята-страдалка, ту гаменския, донякъде просташки език на работническата класа, към която Вангелия за кратко се присъединява. Случките, описани мимоходом и през разкази от трети лица: конфискация на художествени творби, лични вещи, подслушване, доноси, обогатяват сюжета, но и представят жестокото лице на политическата власт и силата й да прекършва неудобните за нея. “Глухарчето” би могъл да бъде лековат роман, но трагедията е пропита в него и в последствие, тя не се разрешава, а обратно, става все по-дълбока, все по-разтърсваща, когато читателят осъзнае, че жертвата в този роман не е само починалото момиче.
В романа си „Глухарчето“, Блага Димитрова ясно заявява мнението си за комунизма. Книгата е написана през 1996г, преди не чак толкова време – 25 години. Ще спестя биографични данни за авторката, вярвам, че всеки, който има интерес към нейната личност, може да отвори гугъл и да прочете това, което му е важно. За мен не е учудващо, че „Глухарчето“ намира своя път към читателите едва през 1996г- преди 1989г подобен роман изобщо не би бил публикуван, какво остава да бъде разпространен и четен.