.„Часовници от кости“ е третата книга от Дейвид Мичъл, която ми попада, като междувременно най-сетне се сдобих и с „Хилядите есени на Якоб де Зут“, която бе втората преведена у нас, след „Облакът Атлас“.
Последната книга от Мичъл, която бях прочела, е „Слейд Хаус“, която въпреки че много харесах, оцених ниско. Проблема е бил в това, че всъщност чисто хронологично, а и по смисъл, „Часовници от кости“ е преди „Слейд Хаус“ и съдържа в себе си обяснения за много от странните истории, личности и същества, които би било трудно да си набавим иначе като информация и незнанието за тях пречи за разбирането на „Слейд Хаус“.
За пореден път Мичъл изгражда свят, изпълнен с истории, които се преливат една в друга. Този път обаче всичко е много по-ясно и лесно за интепретиране, визирам сложния „Облакът Атлас“. Ако там действието непрекъснато прескача с векове напред-назад, то в „Часовници от кости“ макар и да има подсказки за развитието на сюжета, то имаме отделни истории, които се следват една друга по ясен, разбираем и хронологичен път. Отново се наблюдава похвата да бъде писано от гледната точка на различни герои в историята, като това много обогатява цялостната картина на сюжета пред читателя
Всяка от историите, както вече споменах, се развива пред очите на един от героите в книгата. Някои се променят, други остаряват, трети-умират. Като трети прочетен роман от Мичъл, успявам да открия конкретни типажи, които си приличат в романите му, което още повече ме кара да мисля, че съществува една мичълова вселена, където всеки негов герой не само е свързан духовно с останалите, а и е немислим без тях.
Ако приемем, че има безсмъртни същества, чиито души са вечни, то това са хоролозите. В „Слейд Хаус“ тяхната „длъжност“ е преведена като „часовникари“, което аз приех много романтично. Всъщност, те са стари души, които могат да заемат тялото на починал човек и да пренасят със себе си своето интелектуално развитие и познание при „пренасянето“. И понеже винаги когато стане въпрос за вечен живот, младост, красота, винаги има и един лош, то в случая лошите са анахоретите. Те се борят с остаряването чрез изсмукване на души на хора, които имат психотеричен заряд, т.е. хора с потенциал- медиуми например. Холи се сблъсква с могъщ анахорет като съвсем малка и в последствие изпада от радара му, но въпреки това съдбата й се обвързва доживотно с конфликта на двете враждуващи фракции и живота й остава белязан от него. Четейки, осъзнавах как тя няма възможност да направи и един правилен избор- всичко в живота й бе предначертано и предварително изготвено. Тя е само един часовник от кости…
Няма да спойлвам повече от сюжета, защото мисля, че всеки трябва сам да изпита приключението, наречено „Часовници от кости“. Ненапразно човешкия живот често е сравняван с догаряща свещ, а точно в тази творба и човекът е наречен „часовник от кости“- в столетията на безсмъртните, един човек е само мимолетен спомен, само един чуплив, непотребен часовник. Със сигурност книгата може да бъде разглеждана философски- за значимостта на живота, от гледна точка на любовта ни към близките, на отчуждението между членовете на семейството след загубата на децата… Аз няма да се спирам върху това, защото смятам, че богатството на една книга предразполага към различно тълкуване и, че всеки сам трябва да открие такова за себе си.
Моята оценка в Goodreads ****
David Mitchell – The Bone Clocks
В България се разпространява с логото на издателство Прозорец.