„Джонатан Стрейндж и мистър Норел“ е първата книга на Сузана Кларк, която намира своя път у нас. Дебела, очевидно интересна, според много ревюта- и от наши блогъри, и от чуждестранни отзиви. Със сигурност чудесна книга. Това което ме озадачи е,че „Пиранези“ не може да се сравни по обем с „Джонатан Стрейнж и мистър Норел“, а и появата на „Пиранези“ у нас е почти 15 години след предишната книга. Естествено, Сузана Кларк е написала още няколко много интересни, според прочетеното за тях, книги и бих им се насладила, но смятам, че изясняването на причината за дългото писане на „Пиранези“ е ключово за книгата. Сузана Кларк е имала здравословни проблеми и както се очаква, в някакъв момент не е имала сили да пише, пренаписвала е, поправяла е…. Разбираемо, „Пиранези“ също въплъщава история, обвързана с отчаяние, немощ и самота. Но това в никакъв случай не изчерпва книгата, защото „Пиранези“ е забележителна, открояваща се и много красива творба, която задължително искам да представя.
Всичко започва с Домът, който е велик и милостив, Място, посято сред нищото, но толкова необикновено и изпълнено с множество Зали, Статуи на хора, правещи Нещо, Стълбища и един Пиранези, който знае, че не се нарича наистина Пиранези, но това е единственото име, което Другият използва, когато се обръща към него. Другият идва в определени дни от седмицата, задава му въпроси, облечен е чудесно, а след това изчезва. Другият невинаги е мил, приятелски настроен, често е саркастичен. А самотата на Пиранези, е толкова пронизваща, че епизодите в които откриваме изражението й, са сърцераздирателни.
„Какво е Домът?“- запитвала съм се всичките четири пъти, през които съм правила опит да захвана тази малка книжка. Виждате ли, „Пиранези“ е много тънка, но изключително всеобхватна. Усещането при четене е, че ако се изпусне и дума- край. Цялото повествование отива по дяволите.
А всъщност това е Пиранези – той се е научил да оцелява в един невъзможен свят, населен с Океан и Статуи, но за тази цел маниакално добре е разучил всеки детайл от Дома и го споделя с читателя. И докато опитвах да го проследя, губех нишката често, оставях книгата, намирах си по-добри занимания от приключенията на един самотник.
Пиранези си води дневник, като дневникът е изписан с години и месеци, различни от познатите човешки. Странното летоброене явно отбелязва значими факти от престоя му в Дома. И неговото спокойствие, поставено до наименованията в дневниците му, подсказват много повече от това, което Пиранези би могъл да каже. Или открие сам… Животът му е прост- сутрин се събужда, нахранва се с питателен бульон от риба или водорасли, след това се отправя в разучаване на Залите. Понякога е Зима, студена, коварна, той трябва да се отоплява със сушени водорасли и се мъчи много в тези условия, в които се намира. Друг път намира нещо интересно в гнездо на птица. Трети път среща непознат, дочува сякаш нещо… което обещава, че самотното му съществуване ще приключи и той най-сетне ще има Приятел!
Копнежът по общуване с друго човешко същество е смазващ. Домът е чудесно убежище за нашия герой, като аз изпитвах само дълбока симпатия към чивстосърдечността на Пиранези и не спирах да се чудя както защо е там, така и на това, че явно и той не знае защо е там всъщност. Срещнах многократно свидетелства, че всичко прилича на магия, но бях убедена, че зад всичко това си има разумно обяснение. Може би Пиранези е луд? Може би вижда само в главата си този Дом?
Опасявам се, че разказах голяма част от личните си усещания при четенето на книгата, но се надявам, че по никакъв начин не съм разкрила твърде много от сюжета. За мен беше удивително как толкова тънка книга може да е толкова объркана, оплетена и все пак напълно завършена по смисъла си. Не твърдя, че чета само дебели книги, а с идеята, че точно тази е писана толкова дълго време, очакванията са много, много големи. Хвалебствените ревюта, всички красиви снимки в мрежата и в инстаграм непрекъснато ме вдъхновяваха и подхранваха колебанията ми за стойността на книгата. Признавам си, че най-трудно беше за мен действително да запазя внимание върху детайлите и смятах, че е нужно да прочета много други книги, за да проумея “Пиранези”. В търсенето си минах дори през обяснения за карти Таро… Оказа се накрая, че ключът за “Пиранези” е съвсем, съвсем различен, но понеже също е магически, ще оставя и на други читатели да се потрудят в намирането му.
Чудесната “Пиранези” е на пазара у нас, благодарение на издателство Лабиринт.
Без никакво колебание, пет пълни звездички от мен в Goodreads!