“Прелестни и хищни” (Локус Пъблишинг, 2020) е необичаен трилър, който разказва история, превърнала се в поговорка- “Пътят към ада е постлан с добри намерения”.
Голяма част от действието в “Прелестни и хищни” се развива на остров в Гърция- Хидра. Времето върви безметежно, а мястото е живописно, идеално за почивка.
За Наоми Кодрингтън обаче това не е само почивка. Тя скоро е напуснала по незнайни причини кантората, в която е работила като адвокат – работа, уредена й от баща й милионер. След като е дошла на острова, Наоми прекарва дните си по един и същ начин, докато не се среща със Сам. Саманта е от подобно тесто, но по-млада. Тя бързо се оставя да бъде привлечена и впечатлена от Наоми, става нейна приятелка и спътница в развлеченията й на острова. Наоми познава острова, знае как да се забавлява и за Сам това е добре дошло.
Отношенията помежду им се задълбочават. Наоми е човек с нетърпимост към противоречие, тя държи да бъде водещата във връзката им, а Сам осъзнава, че е в подчинена позиция, но това някак й харесва. Скоро след познанството им те откриват мъж, който е изхвърлен на брега от морето. Непрекъснато идват новини за бежанци от Сирия, затова и момичетата са убедени, че мъжът, който виждат, е в беда, в нужда от закрила и убежище. Изведнъж лятото се променя. Наоми, намерила смисъл в образованието си за адвокат, решава да “спаси” мъжа от това, което според нея й се е случило. Тя отхвърля възможността да съобщи за мъжа в полицията с идеята, че би се погрижила по-добре за него.
В началото започнах с това, че пътят към ада е осеян с добри намерения. Добрите намерения на двете жени обаче са спорни, предизвикани от скука и пресита от задоволени желания.
В книгата има следния цитат: “Казват, че богатите са точно като теб и мен. Единствената разлика е, че са по-богати“. Решението на Наоми да помогне на Фауд, мъжа от плажа, е продиктувано от привличането, което тя започва да изпитва към него. Мъжът явно е образован, запознат е с порядките на богатите, той всъщност е същия като Наоми- поне така го вижда тя. Просто в този момент е в тази така неприятна, неудобна ситуация…. Какво друго би могла да направи Наоми, освен, без да пита излишни въпроси, разбира се, да му предостави пари, храна, секс? Момичето скоро измисля план, според който мъжът ще се снабди с пари, ще започне нов живот начисто. Но и в книгите, и в живота, невинаги плановете се случват както са замислени…
“Прелестни и хищни” силно ми напомни за книга на Иън Макюън , която не харесвам, заради ужасните черти на героите, които бяха описани в нея, обърканата ситуация в която ги бе поставил и болезнената безизходица в която се чувствах, докато я четях. Пиша това, защото в средата на “Прелестни и хищни” ми беше много трудно да продължа да чета точно по тази причина. Озбърн не изпитва скрупули пред това да разсъблече съзнанието на героините си- Наоми, която трябва да избегне наказанието, купувайки всичко и всички, Сам- огъваща се под изнудванията на Наоми, изпитвайки вина за това, което е можела да предотврати и Фауд, смело атакуващ пътя на избавлението, доволно приемащ всичко, което според него, Всевишния е решил да му поднесе на тепсия.
Желанието ми да довърша романа обаче беше по-непреодолимо от ненавистта, която изпитвах към героите в него. За мен да прочета история означава да я съпреживея, а историята, разиграла се на гръцкия остров, не може да бъде преглътната или забравена лесно. “Прелестни и хищни” не е типичния образец за трилър- действието в него се случва бавно, между редовете и версиите на истината, които си мислим, че научаваме от него.
Оценка в Goodreads: 3 звездички (***)
Друго заглавие, което чета от същото издателство: “Хубави неща”, Джанел Браун